През цялото време авторът без свенливост спори директно с аргументите на социалистите и днешните им протежета т.нар. либерали. От наглото изкривяване на термина „либерализъм“ да значи отмяна на основни човешки свободи, до абсурдните твърдения, че капитализма е виновен едва ли не за всичко зло на света, тази книга е незаменимо четиво за начинаещият в политиката.

На първо място е критичната нужда да се обясни на простолюдието (особено в България), че всички блага, които потребяваме, са резултат не на „божията намеса“, нито на централен комитет от планировчици и г-н министър председателя определящ заплатите и пенсиите, а на стотиците признати и непризнати работници в частния сектор, от предприемачи през дизайнери и инженери, та до армията работещи в цеховете неквалифицирани работници.

Въобще основна тема на книгата е борбата с тази концепция, че видиш ли, бог е сипал с рога на изобилието „продукти“, които гадните западни капиталисти са обсебили и не дават на другите да потребяват. Че всеки има „право на достойно заплатен труд“ и други все толкова останали модерни соц-лозунги, вместо очевидния факт, че заплатите се определят от търсенето, предлагането и полезния труд, който всеки дава на обществото.

Доволно място е отделено и за съвсем съвременният дебат за вдигането на минималната работна заплата и на човешки език е обяснено защо минималната заплата е безсмислено, дори вредно ограничение, и кое точно води до повишаването на заплащането на работниците в едно общество. Може би тогава ще разберете, че да се изгони работодател, даващ 200 лв заплата на месец означава безработни и стагнация, вместо повишаване на търсенето на труда и логичното му последващо поскъпване.

Друга интересна тематика е парадоксалното негативно отношение на „интелектуалците“ към капитализма, което в края на книгата автора обяснява донякъде с комплексът за малоценност, който имат много „дейци на културата“, които въобще не осъзнават нужните качества и интелектуален капацитет в един бизнесмен, за да докара едно начинание до успех.

В доктрината на социализма без съмнение има и малки пробойни, дупчици, видимо незначителни, но склонни да нанесат големи щети на всеки, осмелил се да ги игнорира в стремежа да се въведе „справедлив“ социален строй. Всичко това е практическо без значение, при положение че във фасадата на доктрината има дупки достатъчно големи, че да прелети самолет …

Трябва да призная, че много от мантрите, заклеймени от автора, съм ги произнасял и аз, в съответствие с перифразираната мисъл на Fran?ois Guizot:

Ако на 20 не си социалист, значи нямаш сърце. Ако на 30 още си социалист, значи нямаш акъл.

Едно незаменимо четиво за всеки, който води спор по политически теми или просто иска да осъзнае как работи света.

Смълян обаче е интересна категория философ. Подобно на другата му книга, която съм чел ((„Нерешимото“, в която разказва за теоремата за непълнотата на Гьодел.)), и тук авторът много бързо запленява в интересните си разсъждения, като избягва излишното раздуване на обема.

Историята представлява диалог между типажи, които авторът наименува по философските им наклонности. Има Източен Мистик, Моралист, Епистемолог, Симплитус, Зен Учител, Солипсист, Позитивист и така нататък, които спорят по същността на разбиранията си.

Някъде десетата страница ((Или така ми се стори, наистина много увлекателна книга!)) авторът разказва (не)стандартната история за благородниците и негодниците, но със врътка! Имате двама души, от които единия знае всичко и винаги казвал истината, а другият не знае нищо вярно и винаги е лъже. Ако ги питате небето синьо ли е, този който знае истината ще я каже, демек синьо е, а другият, понеже мислел че не е синьо (не знае нищо вярно все пак), ще се опита да излъже и ще каже да, синьо е.

Наивният философ би казал, че няма как да различите кой кой е, тъй като винаги казват едно и също. А това е сериозен епистемологичен проблем. Само че не е така, има начин. Как ли? Прочетете книгата за да разберете!

Свалете от тук

Наистина, нещата не изглеждат по този начин – в крайна сметка математиката, която се учи в училище е на повече от 300 години! Това е точно поради факта, че в математиката всяко научено нещо и всеки решен проблем си остават решени.

Докато физическата теория, разработена от Нютон отстъпи мястото си на теорията на относителността на Айнщайн, математиката разработена от него – математическият анализ – остава все така валидна и използвана, вече близо 300 години.

Математиката е най-мощният метод за трансфер на идеи между клоновете на науката. В това авторът ще ви убеди доста бързо, а цялата книга е изпъстрена с примери за приложенията на математиката в реалния живот.

Особено впечатляваща е идеята за цифровият слънчев часовник, както и за най-добрата наредба на портокали, теорията на хаоса е интересно засътъпена, а теорията на възлите ще ви позволи да разбирате едни от най-бруталните вицове в математиката.

Приятно книжле, добра добавка и доста по-широкопрофилна от Why Beauty is Truth, макар да страда от това че е писана по-рано и някои от теоремите още не са били доказани.

Чакам с нетърпение следващата му книга!

Свалете от тук

Връзката между красотата и симетрията е темата на книгата на Йан Стюарт, и в разказ, продължаващ над три хиляди години, се разказва историята на симетрията. От древния Вавилон, през Гърция, Египет, арабите, Ренесанса, та чак до наши дни, в книгата се преплитат съдбите на великите имена в математиката.

Историята се развива плавно в продължение на 400-те страници, но нищо не може да ви подготви за експлозията, която се случва през 19 и 20 век, когато симетрията успява да покаже наличието на най-абстрактните математически обекти във формата на групи на Ли в най-базовата основа на света – квантовата механика.

Аз лично изучавам математика от 13 години, и останах изумен колко малко всъщност съм разбирал от нея. Въпреки че знаех някои детайли от исторята от обучението си в университета, определено нямах представа за същинският размах и грандиозност на идеите.

Книгата е отлична демонстрация на факта, че истината за вселената е много по-интересна и величествена от всякакви там фантасмагорични нимфи, елфи и божества, които обитават съзнанието на наивните религиозни.

Книгата е тежка като материя, но това бива компенсирано от увлекателната история.

Задължителна книга за всеки начинаещ математик и физик, а и много полезна и за общата култура.

Свалете от тук.

Цялата книга се върти около катастрофичните събития (и положителни, и отрицателни), които не само, че се случват често, имат огромен ефект върху кумулативния резултат, а на всичкото отгоре сме предразположени към това да ги игнорираме дори тогава, когато не трябва.

Основната теза на автора е, че в следствие на историческите особености на развитието на икономиката, в момента особено много се разчита на нанеадекватни иконометрични модели, които не отчитат реалистично влиянието на катастрофичните явления. За илюстрация как това не е специфично само за икономистите, авторът разглежда много други области и дава много примери за експерименти, при които се оказва, че хората са не само много зле интуитивно в оценяването на неизвестни величини, но и сами не го осъзнават.

Ключовата дума която авторът използва е „гаусово“ разпределени случайни величини, повече от психологически причини (много икономисти са чували за гаусовото разпределение и ще направят връзката) и как е неправилно математици да командват парада в икономиката, но реално борбата му е насочена в убеждаването колко опасно е сляпото прилагане на неадекватните модели. В епилога авторът все пак изяснява, че не твърди че математиката е безполезна, а че трябва да се използва внимателно и с разбиране, което, уви, не се случва на практика.

Аз лично бях запленен и от идеята за f*** you money, тоест пари, които ти позволяват да изкрещиш f*** you преди да затвориш слушалката.

Забележките са по-скоро козметични и семантични, както и че на моменти книгата е прекалено дълга и пространна. За нещастие обаче съм чел статии, в които авторите очевидно са чели The Black Swan без разбиране.

Книгата е доста полезна, и според мен задължително четиво за всеки икономист, финансов математик, трейдър, а е полезна с изчерпателните си примери изобщо за всеки.

Свали от тук.

Върху тези проблеми се концентрира Глен Бек в новата си книга – Arguing with Idiots: How to Stop Small Minds and Big Government. В действителност книгата е особено концентрирана върху аргументите защо всяка държавна намеса е ефективно разхищение на пари и ресурси.

Всъщност Глен Бек внимателно култивира имиджа си на олигофрен, но не се оставяйте да ви заблуди – въпросите са поставени директно и авторът отговаря също толкова директно.

Основния интерес за мен бяха една след друга историите на няколко държавни намеси, които поразително приличат на нашите, българските. Например историите с американските държавни железници и американската държавна пощенска служба, макар че са стигнали до проблемите си по (привидно) различни пътища спрямо БДЖ и БП, факт е как всяка стъпка да се извадят от позицията на пилеещи бюджетни средства се контрира от синдикатите и политиците, точно както в България.

Книгата определено ме накара да преосмисля позицията си по много от въпросите за социалната отговорност на държавата.

Задължително четиво за всеки социалист, капиталист и комунист. Дори да не промени мнението ви, ще ви накара да се замислите сериозно.

Така Phil Plait започва втората си книга, в която, да, познахте, разказва надълго, нашироко и в изключителни детайли по колко начина вселената може, и рано или късно ще, затрие живота на земята и във вселената като цяло.

Когато си взех книгата си мислех, че ще е концентрирана върху разясняването на абсурдността на твърденията, че света ще свърши 2012 заради смяна на магнитните полюси, преминаването на кафяво джудже край земята, и други фантасмагории, изсмукани от пръстите на разни шарлатани.

За щастие авторът изобщо не се занимава с тях, ами разказва за доста явления, за които почти никой не знае, и които е доста вероятно, рано или късно, да ни светят маслото.

Например т.нар. gamma-ray bursts, които се случват доста рядко, но пък се виждат отдалече – най-близкия такъв е засечен от 9 милиарда светлинни години. Един такъв от 1000 светлинни години ще изпържи земята до посивяване …

Също описва как черна дупка разкъсва земята. Супер забавно пътуване ще е, уви, за кратко.

Въобще приятна книжка. Ако сте фенове на физиката, астрономията или реалистичните сценарии за унищожението на земята … е, тази книга е за вас!

Като цяло авторът обяснява доста любопитни феномени, някои от които самият аз не знаех, и то на адски достъпен език. Което може би е недостатък, при положение че шарлатаните обикновено действат съгласно максимата „риба се лови най-лесно в мътна вода“ и забълбукват жертвите си с излишно усложнени разсъждения.

В този контекст американоцентризмът е малко дразнещ – от тази страна на Атлантика твърде малко хора вярват, че вселената е направена за седем дена или, че американците са инсценирали кацането на луната. Подозирам обаче, че като професионален астроном именно в страната на неограничените наивници му е писнало да разяснява болезнено очевидните факти, така че го оправдавам.

Ако трябва да бъда честен, чел съм и доста по-увлекателни автори. Фил Плейт обаче има свойството да разцепва книгите си на отделни глави, които човек може да прочете напълно независимо една от друга, и това е голямо достойнство за и без това лишеният от време човек.

Добра книга за неангажиращо четене, след нея ще имате поне няколко часа информация да тормозите дружките.

Свалете от тук

Mежду тези две нива е ant country, до момента неразчертаната на никоя карта, но напълно реална, причинно-следствена връзка между тези два свята.

Иън Стюарт и Джак Коен разказват как можем да обясним еволюцията на разума чрез контекстуалистичната гледна точка. Те се стремят да се справят с комплексността и комплицитността в контекста на мястото, където възниква, за разлика от редукционистката гледна точка на разбиване на парченца и гледане кое как работи поотделно.

В по-голямата част на книгата разказват как сме възникнали, различните текущи спорове в еволюционната биология от рода на кое е първото, яйцето или кокошката (всъщност е пилето, при това подплатено с аргументи!), възникването на различни „привилегии“ като яйцето, матката, гнездото, та до еволюцията на интелекта, след това разума и в крайна сметка екстелигентността (нещо като култура, но по-така).

Особено интересна е последната глава, в която разясняват що е то свободната воля и има ли то почва у нас, от гледна точка на нашата детерминистична вселена. Разказват в достатъчно детайли глупавите отговори на този въпрос, че свободната воля се крие в неопределеността на квантова механика (и особено причината да са глупави), и предлагат смислените според тях алтернативи.

Задължително четиво за всеки, който иска аргументирано да коментира разума и когнитивните процеси, които, по-често отколкото ни се иска, пренебрегваме.

Свалете от тук

Aко се чудите за името …