Книгозавър

За Лудвиг фон Мизес съм чувал много, но за първи път се навих да прочета негова книга. В доста кратките 88-те страници авторът е изложил почти всичко, което трябва да знае всеки за капитализма и анти-капиталистическото мислене, така модерно в наши дни.

През цялото време авторът без свенливост спори директно с аргументите на социалистите и днешните им протежета т.нар. либерали. От наглото изкривяване на термина „либерализъм“ да значи отмяна на основни човешки свободи, до абсурдните твърдения, че капитализма е виновен едва ли не за всичко зло на света, тази книга е незаменимо четиво за начинаещият в политиката.

На първо място е критичната нужда да се обясни на простолюдието (особено в България), че всички блага, които потребяваме, са резултат не на „божията намеса“, нито на централен комитет от планировчици и г-н министър председателя определящ заплатите и пенсиите, а на стотиците признати и непризнати работници в частния сектор, от предприемачи през дизайнери и инженери, та до армията работещи в цеховете неквалифицирани работници.

Въобще основна тема на книгата е борбата с тази концепция, че видиш ли, бог е сипал с рога на изобилието „продукти“, които гадните западни капиталисти са обсебили и не дават на другите да потребяват. Че всеки има „право на достойно заплатен труд“ и други все толкова останали модерни соц-лозунги, вместо очевидния факт, че заплатите се определят от търсенето, предлагането и полезния труд, който всеки дава на обществото.

Доволно място е отделено и за съвсем съвременният дебат за вдигането на минималната работна заплата и на човешки език е обяснено защо минималната заплата е безсмислено, дори вредно ограничение, и кое точно води до повишаването на заплащането на работниците в едно общество. Може би тогава ще разберете, че да се изгони работодател, даващ 200 лв заплата на месец означава безработни и стагнация, вместо повишаване на търсенето на труда и логичното му последващо поскъпване.

Друга интересна тематика е парадоксалното негативно отношение на „интелектуалците“ към капитализма, което в края на книгата автора обяснява донякъде с комплексът за малоценност, който имат много „дейци на културата“, които въобще не осъзнават нужните качества и интелектуален капацитет в един бизнесмен, за да докара едно начинание до успех.

В доктрината на социализма без съмнение има и малки пробойни, дупчици, видимо незначителни, но склонни да нанесат големи щети на всеки, осмелил се да ги игнорира в стремежа да се въведе „справедлив“ социален строй. Всичко това е практическо без значение, при положение че във фасадата на доктрината има дупки достатъчно големи, че да прелети самолет …

Трябва да призная, че много от мантрите, заклеймени от автора, съм ги произнасял и аз, в съответствие с перифразираната мисъл на Fran?ois Guizot:

Ако на 20 не си социалист, значи нямаш сърце. Ако на 30 още си социалист, значи нямаш акъл.

Едно незаменимо четиво за всеки, който води спор по политически теми или просто иска да осъзнае как работи света.