Не съм особен 
фен на дървеното философстване, затова избягвам да чета книги от „великите“ философи. Например когато започнах Капиталът, успях да се отегча някъде на петата страница от повтарянето на едни и същи очевидни неща.
Смълян обаче е интересна категория философ. Подобно на другата му книга, която съм чел ((„Нерешимото“, в която разказва за теоремата за непълнотата на Гьодел.)), и тук авторът много бързо запленява в интересните си разсъждения, като избягва излишното раздуване на обема.
Историята представлява диалог между типажи, които авторът наименува по философските им наклонности. Има Източен Мистик, Моралист, Епистемолог, Симплитус, Зен Учител, Солипсист, Позитивист и така нататък, които спорят по същността на разбиранията си.
Някъде десетата страница ((Или така ми се стори, наистина много увлекателна книга!)) авторът разказва (не)стандартната история за благородниците и негодниците, но със врътка! Имате двама души, от които единия знае всичко и винаги казвал истината, а другият не знае нищо вярно и винаги е лъже. Ако ги питате небето синьо ли е, този който знае истината ще я каже, демек синьо е, а другият, понеже мислел че не е синьо (не знае нищо вярно все пак), ще се опита да излъже и ще каже да, синьо е.
Наивният философ би казал, че няма как да различите кой кой е, тъй като винаги казват едно и също. А това е сериозен епистемологичен проблем. Само че не е така, има начин. Как ли? Прочетете книгата за да разберете!
No Comments