Ако има една книга, която всеки фен на псевдонаучните щуротии трябва да (принудите да) прочете, тя е тази. С теми от защо приливите са два пъти дневно, през наивността на астрологията и истината зад житните кръгове, та до въпросът защо звездите ни изглеждат бели, авторът забавлява в продължение на всичките 228 страници.
Като цяло авторът обяснява доста любопитни феномени, някои от които самият аз не знаех, и то на адски достъпен език. Което може би е недостатък, при положение че шарлатаните обикновено действат съгласно максимата „риба се лови най-лесно в мътна вода“ и забълбукват жертвите си с излишно усложнени разсъждения.
В този контекст американоцентризмът е малко дразнещ – от тази страна на Атлантика твърде малко хора вярват, че вселената е направена за седем дена или, че американците са инсценирали кацането на луната. Подозирам обаче, че като професионален астроном именно в страната на неограничените наивници му е писнало да разяснява болезнено очевидните факти, така че го оправдавам.
Ако трябва да бъда честен, чел съм и доста по-увлекателни автори. Фил Плейт обаче има свойството да разцепва книгите си на отделни глави, които човек може да прочете напълно независимо една от друга, и това е голямо достойнство за и без това лишеният от време човек.
Добра книга за неангажиращо четене, след нея ще имате поне няколко часа информация да тормозите дружките.
No Comments